Еньо облича кожух и тръгва за сняг

Еньовден, 24 юни, идва веднага след най-дългия ден, а старите казват, че оттук нататък Еньо облякъл кожуха си и тръгнал за сняг. С други думи, слънцето вече поема към зимата. Жетварите продължават по нивите, но знаят, че денят ще се скъсява.

Свети Еньо в народната представа е стар човек с дебела дреха, застанал на прага на лятото. Зимната половина на същата представа са Андреевден и Игнажден, от които денят по народному отново започва да наддава.

Астрономията казва почти същото, само без кожуха. След слънцестоенето денят първо губи по секунди, после по минута-две, и никой не го усеща, защото голямата жега тепърва започва.