Жар от старото огнище пали първия огън в новото

В новата къща първият огън не се пали с кибрит от магазина. Стопанката пренася в котле жар от старото огнище и с нея разпалва новото. Така домът продължава нишката си, вместо да започва на голо място.

Огнището било сърцето на българската къща. Около него се хранели, разказвали приказки и пресели вълна, затова и угасването му се приемало тежко. Когато синът се отделял, майка му му давала жар, а на места булката носела въгленче от бащиния дом в новия.

Жар в котле трудно минава през асансьора. Запалена в стария апартамент и донесена в новия свещ пази смисъла, а детекторът за дим няма да се обади.