Фалшиви кристали: как да ги познаеш

Наниз „тюркоаз“ за пет евро на морска сергия. „Аметистова“ гривна, по-виолетова от всичко в минералния музей. Когато сделката изглежда прекалено добра, камъкът обикновено е боядисан, печен или направо излят от стъкло. Добрата новина: повечето фалшификати се издават при прости проверки, за които не ти трябва лаборатория, а лупа, памуче и малко търпение.

Стъклото: заместител номер едно

Излятото стъкло се продава за кварц, цитрин, обсидиан и какво ли още не. Първият издайник са мехурчетата: погледни камъка срещу светлина, по възможност с лупа. Кръгли въздушни мехурчета вътре значат стъкло; в кристала такива няма. Вторият издайник е допирът. Стъклото се стопля в шепата за секунди, кристалът остава хладен осезаемо по-дълго, затова студеният наниз в топла ръка е добър знак. Третият е твърдостта: кварцът драска стъкло, а стъклото кварц не хваща. Тежестта също помага, понеже кварцът тежи малко повече от стъкло със същия размер; разликата обаче се усеща само с по едно парче във всяка ръка. Драскай само на скрито място и само по собствения си камък; продавачите с основание не обичат този тест на щанда.

Имената-капани

„Опалит“ звучи като роднина на опала, а е млечно стъкло с преливащ отблясък. „Златен пясък“ е стъкло с медни стружки, колкото и красиво да искри на слънце. „Аура кварц“ в дъгови цветове е истински кварц, върху който е изпарено метално покритие, тоест наполовина изделие. Правилото е просто: име, което липсва в учебника по минералогия, е повод за въпрос, а честният продавач отговаря без увъртане и си казва какво точно продава.

Боядисаните камъни

Хаулитът е бял минерал със сиви жилки, който попива багрило чудесно; боядисан в небесно синьо, се продава като тюркоаз от десетилетия. Неоново сините, цикламените и тревистозелените ахати също са дело на боя, защото ахатът сам ражда меки, опушени тонове, а крещящите идват от вана с багрило. Домашният тест е ацетон върху памуче, допряно на скрито място: пусне ли цвят, въпросът е приключен. Гледай и пукнатините; там боята се застоява и личи по-тъмна от повърхността.

Пресованите и възстановените

Между естествения камък и чистото стъкло стои трета група: пресованите. Ситен минерален прах се слепва със смола и се формова на мъниста, а после се продава като „възстановен тюркоаз“ или „пресован кехлибар“ и на вид лъже добре. Издава го еднаквостта, защото природата не повтаря рисунъка си, докато в наниза от калъп всяко мънисто е близнак на съседното. Кехлибарът има и собствен домашен тест: в силно солена вода истинският изплува, повечето имитации потъват. Мисли преди покупката, понеже върнат камък на сергия е рядко зрелище.

Печеният „цитрин“

Голяма част от евтиния цитрин на пазара е аметист, нагрят до жълто. Издават го два белега: керемиденият, ръждив оттенък на върховете и млечнобялата основа на кристалите в друзата. Естественият цитрин е равномерно жълт, от сламено до медено, среща се по-често на единични кристали и струва осезаемо повече. Печеният камък не е опасен и има своите почитатели; редно е само да се продава с истинското си име и на съответната цена.

Как да купуваш спокойно

Питай за находището. Продавач, който знае откъде идва камъкът, почти винаги знае и какво продава; отговор от рода на „от доставчика“ също казва достатъчно. Съпоставяй цената с пазара, защото естествен тюркоаз на цената на боядисан хаулит не съществува никъде по света. И дръж сметка, че стъклото и печените камъни сами по себе си не са измама; измамата започва от етикета. В раздела с кристали отбелязваме произход и обработка на всяко парче, а тръгнеш ли да избираш подарък по зодия, започни от профилите на знаците и върви от човека към камъка.