Аметист: профил на виолетовия кварц

Дионис се разгневил на смъртните и се заклел, че първият човек по пътя му ще бъде разкъсан от тигрите му. Насреща излязла девойката Аметиста, тръгнала към храма на Диана. Богинята я спасила в последния миг, като я превърнала в бял камък, а изтрезнелият от ужас Дионис излял виното си върху него и камъкът станал виолетов. Така гърците обяснявали и цвета, и името: „аметистос“ значи „непиян“. Две хиляди години по-късно камъкът стои на същото място в представите ни, като пазител на ясната глава.

Какво е аметистът

Виолетовата разновидност на кварца, със същата твърдост 7 по Моос като розовия си събрат. Виолетовото идва от следи желязо в кристалната решетка, повлияни от естественото лъчение на скалата; затова наситеността варира дори в един кристал, със зони по-тъмни и по-светли. Най-прочутите находища са в Бразилия и Уругвай, откъдето идват и големите друзи: кухи камъни, обрасли отвътре с кристали като пещера в умален вид. Уругвайските са по-тъмни и по-скъпи, бразилските са по-едри и по-достъпни. Наситено парче на смешна цена заслужава втори поглед; как се разпознава менте, разказваме отделно.

Камък на трезвостта

Гърците пиели от аметистови чаши с идеята, че камъкът държи виното далеч от главата. После го поели епископите: аметистовият пръстен станал знак за духовна трезвост и до днес камъкът се нарича епископски. Съвременната традиция е разширила мотива и приписва на аметиста прояснение при всякакво замъгляване, от уморен ум до въртящи се в кръг тревожни мисли. Държи се на бюрото при дълга работа, в чантата преди тежък разговор, в шепата, когато мислите не спират.

Камък на съня

Втората му територия е нощта. Слага се на нощното шкафче или под възглавницата срещу неспокойни сънища, а някои държат до него тетрадка и записват присънилото се, докато е прясно. Занимават ли те сънищата и наяве, тълкуванията на най-честите символи са събрани в съновника. Само не искай от камъка да замести редовното лягане; той е спътник на навика и без навик няма какво да съпътства.

Слабото му място: слънцето

Аметистът избелява. Няколко месеца на южен прозорец смъкват наситеното виолетово до бледолилаво и връщане няма. Топлината действа още по-бързо: нагрят силно, аметистът пожълтява до керемидено, а точно така се прави и голяма част от евтиния „цитрин“ по сергиите. Дръж го на сянка, мий го с хладка вода, пази го от радиатора. Друзата в хола нека гледа на север или на изток; кристалите ѝ са защитени от драскане, от светлината обаче не са.

В бижутата

Аметистът е сред малкото камъни, при които благороден цвят и поносима цена вървят ръка за ръка, затова се е настанил и в кралските съкровищници, и на пазарските сергии. Фасетиран блести почти като скъпоценните си съседи; шлифован на кабошон изглежда по-дълбок и по-спокоен. За всеки ден върви сребърен обков, защото среброто изважда студения виолетов тон, докато жълтото злато го обръща към червеникавото. Пръстен с аметист се носи спокойно, стига да помниш общото правило на кварца: твърд е, ала удар в ръба на плота не прощава и на него.

За кого е и как се избира

По традиция аметистът е камък на родените през февруари и върви най-напред с Риби и Водолей; профилите им, заедно с другите десет, четеш в зодиите. При избора гледай две неща: равномерен цвят и здрави, лъскави върхове на кристалите. Искаш ли да го „заредиш“ по стария начин, изнеси го на прозореца в нощ на пълнолуние. Лунната светлина не му вреди, а датите са отбелязани в лунния календар. Друза за стаята, висулка за носене или галтовано камъче за джоба се намират в раздела с кристали; всеки естествен екземпляр е с различен нюанс и това е част от чара му.