Спасовденската нощ се прекарва край росен

Вечерта срещу Спасовден жени отвеждали болни роднини до храст росен, наричан още самодивско цвете. Постилали черги, окачвали дарове по клоните и нощували там. Ако болният сънувал хубав сън, вярвали, че самодивите са го чули.

Спасовден се пада четирийсет дни след Великден и с него започва времето на русалиите, които обикаляли полето до Петдесетница. Росенът бил тяхното растение и за да ги омилостивят, хората оставяли хляб, мед и червени конци. Обичаят е записан най-вече в Западна България.

Росенът расте по сухите дъбови склонове и в горещ ден етеричните му масла могат да оставят изгаряне върху кожата. Любувай му се от метър разстояние, особено по пладне.