Който спи на Сурва, цяла година ще е сънлив

Сурвакарите тръгват още по тъмно на 1 януари. Спящия стопанин го будят с удари по гърба и напев „Сурва, сурва година“, а на закъснелия се смеят цялата зима. Затова баби и внуци стават преди зори и чакат готови с кравай и орехи.

В Западна България сурвакарите били маскирани мъже с чанове, които обикаляли къщите чак до сутринта. Вярвало се, че гърмът на чановете гони злото от селото. По други краища ходели само деца, а най-малкото сурвакало първо.

Новогодишната нощ рядко свършва преди два. Вероятно затова поличбата няма край: всеки спи на Сурва и никой не става по-сънлив от друг.