Прозяваш ли се, сложи ръка пред устата

Прозееш ли се с широко отворена уста, нещо лошо можело да влезе вътре. Старите хора затова закриват устата с длан, а по-набожните правят и малък кръст пред нея. Днес го наричаме добро възпитание, макар че навикът е по-стар от учебниците по етикет.

Вярването се среща при много народи, от Балканите до Индия. Навсякъде мисълта е сходна: устата е врата и не върви да стои зейнала без надзор. Някъде се страхували, че душата може да излезе, другаде – че дяволче ще се намъкне.

Никой не е засичал дяволче по време на скучна лекция. Ръката все пак си струва, защото спестява на околните гледката към сливиците ти.