На „На добър час!“ не се казва „Благодаря“

Преди изпит, интервю за работа или кормуване близките ти пожелават „На добър час!“ или „Успех!“. Поверието забранява да отвърнеш с „Благодаря“. Благодарността идвала твърде рано: приемаш късмета, преди да си го видял, и той се разваля. Кимаш, усмихваш се или казваш „дай Боже“.

Подобни правила има и другаде. Руснаците пожелават „ни пух, ни перо“ и очакват да ги пратят по дяволите. Италианците казват „в устата на вълка“, а верният отговор е „да пукне“. Английските актьори пък си пожелават счупен крак преди премиера.

Най-трудно е за възпитаните хора, на които думата се изплъзва сама. Спасението е да благодариш после, с оценката в ръка.