Чието венче изпревари в реката, тя става кумица

Лазарките слизат на Цветница до реката, нареждат се на брега и пускат венчетата си едновременно. Което изплава най-напред, то посочва кумицата. Тя води момите до следващата пролет, в нейната къща се събират, а до Великден другите ѝ „говеят“, тоест мълчат пред нея.

Ден по-рано, на Лазаровден, същите момичета обикалят къщите с песни за всеки от семейството. Някога мома, която не е лазарувала, не можела да се омъжи, тъй че обичаят бил нещо като диплома за зрялост. Венчетата се вият от върба и пролетни цветя.

Течението, разбира се, не пита кой колко е хубав. Опитните лазарки отдавна знаят от кое място на брега се пуска.