Мартеницата: защо се връзва точно на 1 март

Първи март 2027 г. се пада в понеделник, а снегът по нашите земи обикновено още не си е тръгнал. Сергиите обаче са червено-бели от средата на февруари и на сутринта ще си вържеш мартеница, както всяка година досега. Защо тъкмо на тази дата? Отговорът тръгва от един стар календар и от една капризна старица.

Баба Марта и началото на годината

Народният календар не броял времето от януари. Стопанската година започвала с март, когато земята се размразява и се излиза на нивата, а преди нея стояли двата студени брата, Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта била сестра им: ту се усмихвала и грейвало слънце, ту се мръщела и връщала снега. Затова в навечерието на първи март жените измитали къщата и провесвали червено платно на оградата, та старицата да го види и да се засмее. Римляните също започвали годината с март, а месецът носи името на Марс, бога на войната. Същият Марс в астрологията управлява Овена, знака, с който на 20 март започва зодиакалната година. Двата календара, старият селски и небесният, сочат едно и също място: началото е тук, на прага между зимата и пролетта.

Червено и бяло

Усуканата нишка казва всичко без думи. Червеното е кръвта, слънцето и животът, който се раздвижва; бялото е снегът, който още лежи по баирите, и чистотата на новото начало. Преплетени, двата цвята разказват как единият сезон се превърта в другия. Пижо и Пенда, белият мъж и червената жена, са по-нова добавка към стария усукан конец, но вече никой не може да си представи сергиите без тях. Колкото по-проста е мартеницата, толкова по-близо е до онова, което са връзвали прабабите ти.

Кой връзва и на кого

По традиция мартеницата се връзвала рано, преди изгрев, и я връзвала най-възрастната жена в къщата. Получавали я децата и младите булки, а покрай тях агнетата, кравите и плодните дръвчета, за да ги пази през годината. Разказва се и легенда за хан Аспарух: пратил той на сестра си вест за победа, вързана с бял конец за крака на сокол, а конецът по пътя се обагрил с кръвта на птицата. Историците гледат на разказа с усмивка, но той се предава на всяко дете и явно ще се предава още дълго. Обичаят е споделен с Румъния, Молдова и Северна Македония, а от 2017 г. четирите страни заедно го пазят в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.

Кога се сваля

Мартеницата стои на китката, докато не видиш първия щъркел, първата лястовица или първото цъфнало дърво. Тогава я връзваш на плодно клонче, за да цъфти и то, или я пъхаш под камък. Под камъка има и продължение: на другата сутрин го повдигаш и гледаш какво се е събрало отдолу, а старите четели по буболечките каква ще е годината. Кое знамение какво значи, сме събрали в поличбите. Бързане няма: закъснеят ли щъркелите, мартеницата просто стои по-дълго.

Първи март през 2027 г.

Годината започва зимно. Дните вече растат, но студът държи до края на февруари, така че първата мартеница вероятно ще се връзва върху ръкав на яке. Два дни по-късно, на 3 март, идва националният празник, и седмицата се получава едно дълго посрещане на пролетта. Слънцето през това време още е в Риби и остава там до равноденствието; какъв е знакът и какво носи краят на зимния зодиакален сезон, ще намериш при зодиите. Фазата на Луната за деня, ако държиш на такива подробности, е в лунния календар. Другото е просто: червено, бяло, възел на китката и поглед към небето за първия щъркел.