Планетите и имената им: кой кръсти небето

Старогръцката дума „планетес“ значи скитник. Звездите стоят заковани в съзвездията си, но пет светила се разхождат помежду им по свои маршрути и хората ги забелязали много преди писмеността. Имената, които тези скитници носят днес, са последната брънка от една щафета, дълга четири хиляди години.

Вавилонските кръстници

Първи ги кръстили вавилонците, на своите богове. Най-яркото светило принадлежало на Ищар, богинята на любовта; червеникавото на Нергал, господаря на войната и мора; най-бавното на Нинурта, а бързата точица край Слънцето на Набу, писаря на боговете. Наблюденията им били толкова добри, че таблиците за изгревите на Венера се преписвали хиляда години. Когато два скитника се сближели на небето, писарите отбелязвали среща на боговете, добра или лоша според двойката. По-късно гърците взели схемата и наместили в нея своите богове, а римляните превели още веднъж, и техните версии останаха завинаги: Венера, Марс, Сатурн, Меркурий, Юпитер.

Имена по поведение

Изборът никога не бил случаен: всяка планета получавала бог според поведението си. Меркурий обикаля Слънцето за осемдесет и осем дни и снове по небето по-пъргаво от всички, затова носи името на крилатия вестоносец. Венера е най-яркото светило след Слънцето и Луната и грее призори или привечер, в часовете на срещите. Марс червенее като жарава и напомнял на всекиго за кръв и пожар. Юпитер свети царствено и равно, а Сатурн пъпли най-отзад, старец с бастун сред скитниците. Астрологията после взела характерите наготово: бързият ум на Меркурий, обичта на Венера, напорът на Марс, широката ръка на Юпитер, строгостта на Сатурн. Кръщелното станало характеристика. Луната и Слънцето също се брояли за планети в стария смисъл на думата: и те скитат спрямо звездите, затова класическият хороскоп смята седем светила.

Зорница и Вечерница

Българският език пази собствен спомен от същата история. Народът виждал Венера два пъти: като Зорница, която изгрява преди Слънцето, и като Вечерница, която свети след залез. Двете влезли в песните и в момините имена, без някой да подозира, че са една и съща планета. Зорница и до днес е често срещано женско име, а Вечерница остана в поезията. Гърците дълго правели същата грешка със своите Фосфор и Хеспер, докато питагорейците не се досетили, че скитникът е един.

Новите планети и едно момиче от Оксфорд

Телескопът удължи списъка. Уран е открит през 1781 г. и откривателят Хершел искал да го кръсти на английския крал; колегите му го спрели и небето се разминало със „звездата на Георг“. Спряли се на Уран, бога на самото небе и дядо на Зевс: единственото гръцко име в иначе римската компания. Нептун, забелязан през 1846 г., получил името на морския бог заради синия си цвят. Плутон е кръстен през 1930 г. по идея на единадесетгодишната Венеша Бърни, която предложила владетеля на подземното царство на закуска, а дядо ѝ имал познати в обсерваторията. През 2006 г. астрономите извадиха Плутон от списъка на планетите; астролозите свиха рамене и продължиха да работят с него, както са работили винаги.

Скитниците в седмицата ти

Планетните имена и днес се крият в календара. Френският вторник, марди, е денят на Марс; срядата, меркреди, е на Меркурий; английската събота, сатърдей, още носи Сатурн, а понеделникът в половин Европа е ден на Луната. Италианският и испанският пазят и четвъртъка на Юпитер, и петъка на Венера. Нашите делници са номерирани и връзката не личи, но системата отдолу е същата, която подрежда и лунния календар. Кой бог как се държи в хороскопа четеш в рубриката за планетите, а как петте скитника оцветяват всеки от дванадесетте характера, виж в профилите на знаците.