Астрологията в България през вековете

Преди да стигнат хороскопите, звездите над България вече си имали имена. Млечният път бил Кумова слама: кумът задигнал сламата на кума си и докато бягал, я разпилял по небето, та дирята му личи и до днес. Плеядите били Квачката с пилците, Голямата мечка теглела Колата, а звездите на Орион орели небесната нива като Ралица. Вечерницата светела над всяка седянка и влизала в песните. Етнографите записали тези имена още през деветнадесети век, а по селата някои се чуват и днес. Народът си имал цяла астрономия, преди да е чувал думата.

Забранените книги на Средновековието

Писмената следа започва от десети век, когато преславските книжовници превеждали от гръцки всичко подред, включително текстове за устройството на небесните сфери. Йоан Екзарх описвал небето в „Шестоднев“ и се карал на онези, които търсели в звездите съдбата си. Карал им се, защото имало на кого: из манастирските преписи се разхождали гадателни книги, редовно попадащи в църковните списъци на „отречените“ четива. Гръмникът предсказвал годината според това през кой месец гърми, Лунникът съдел за дните по Луната, Трепетникът гадаел по трепването на око или рамо, а съновникът тълкувал сънища. Царете също поглеждали нагоре: кометите и затъмненията влизали в летописите като поличби за войни и мор. Забраните явно не помагали много, щом списъците с отречени книги се преписвали векове наред.

Календарчетата на Възраждането

С печатната книга гадаенето слязло при хората. Възрожденските календари и алманаси, като Дановия „Летоструй“, покрай църковните празници носели прогнози за времето, съвети за здравето и по някое пророчество за годината. Календарчето било едновременно вестник, наръчник и врачка: казвало кога е Гергьовден, кога ще застудее и какво вещае годината за берекета. Числата в него се проверявали трудно, затова врачуването и метеорологията вървели в една колонка, с еднаква увереност. По панаирите вървели съновници и вечни календари, от които се гледало кога да се сее, кога да се стриже стадото и кога да се жени човек. Лунните съвети от онези книжки живеят и днес, подредени в лунния календар.

Мълчанието и завръщането

Социализмът обяви астрологията за суеверие и я махна от печата за десетилетия; по кухните обаче тетрадките с лунни таблици и съновници продължиха да се преписват на ръка, а хумористичните вестници се подиграваха на гледачките и им правеха безплатна реклама. След 1989 г. тя се върна с гръм: всеки вестник осъмна с колонка, по будките изникнаха книжки за зодии и натални карти, а гадателките от последните страници станаха национални знаменитости. Четвърт век екранната астрология у нас имаше преди всичко едно лице, Светлана Тилкова-Алена, която си отиде в края на 2025 г. Днес хороскоп има във всяко по-голямо издание, а зодиите са част от всекидневния разговор наравно с времето и футбола.

Какво наследяваме от всичко това

Наследството е двойно. От учената линия идват картите, градусите и терминологията; от народната идват съновниците, лунните съвети и удоволствието от самото гадаене. Трепетникът например е жив всеки път, когато някой рече, че му играе окото, а от Гръмника е останал навикът да се ослушваме какво вещае гърмът посред зима. Ние стъпваме и на двете, със старата уговорка, която е важала и за Гръмника: това е развлечение и традиция, чете се с усмивка и с едно наум. Разликата е една: днес никой не ни вписва в списък със забранени книги. Ако искаш да чуеш как звучи традицията сега, отвори профилите на зодиите или потърси съня си в съновника, пряк потомък на най-преписваната от онези книжки.